Learn: сь, си, сє, тамьсь, тамьси, ѥсмь, ѥси, ѥстъ, ѥсмъ, ѥстє, сѫтъ, азъ, тꙑ, онъ, она, оно, мꙑ, вꙑ, они, онꙑ, чловѣкъ, жена, мѫжь, дѣтѧ, приꙗтєль, сєстра, родитєль, домъ, градъ, дьнь, тъждє, къто, Азъ ѥсмь мѫдръ., Сь моꙗ сєстра., Она мьного мѫдра, Мꙑ мьного мѫдри, Вꙑ тъждє мѫдри?, Сь добръ чловѣкъ., Си жена ѥстъ добра., Сь ѥстъ мои домъ., Онъ тъ добрии приꙗтєль, Вꙑ ѥстє добри., Сь сѫтъ приꙗтєльѥ., Къто тꙑ ѥси?, Тъи мѫжь милъ., Сь ѥстъ приѥмьнъ градъ., Си жена ѥстъ вꙑсока., Тъи дьнь ѥстъ хладънъ., Тамьтъи домъ ѥстъ красьнъ., Сь моѥ дѣтѧ., Тамьтъ оутро ѥстъ хладьно., Сь нє моꙗ сєстра., Сь нє твои домъ., Сь добро аѵто?, Сь добри приꙗтєльѥ?, Онꙑ сѫтъ мьного милꙑ., Они сѫтъ мьного мили

Learn: поздравъ, здравъ, бєсѣда, оутро, вєчєръ, дьнь, нощь, хвала, пардонъ, извини, добръ, лѣпьшє, можьно, шькода, тако, чьто, нє, да, можєтъ, даваи, Добро оутро!, Добръ вєчєръ!, Добръ дьнь!, Добра нощь!, Како ѥси?, Ѥсмь добро, хвала!, И тꙑ?, Хвала тобѣ мьного., Пардонъ, нє разꙋмѣмъ., Поздравъ!, Здравъ!, Добръ дьнь, како ѥси?, Ѥси ли тꙑ здравъ?, Добродошли!, На здравѥ!, Поздрави твоѭ сєстрѫ., Како сѧ зовєши?, Азъ сѧ зовѫ Бартєкъ., Благодаримъ за бєсѣдѫ., Тако ѥстъ., Нє тако., Можєтъ бꙑти., Нє можьно., Шькода!, Добро!, Нє добро., Сь ѥстъ лѣпьшє., Сь нє ѥстъ лѣпьшє., Да, можєтъ., Нє, нє можьно., Ѥстъ ли сь можьно?, Чьто сь значитъ?, Тъждє азъ., Съ Богомь!, Нє знамъ., Можєтъ., Повьтори. Нє разꙋмѣлъ., Ѥси ли готовъ?, Даваи!

Learn: братъ, дѣдъ, бабка, тєтка, внꙋкъ, внꙋчька, мати, отєць, родъ, сꙑнъ, дошти, строи, глаголи, идєтъ, идємъ, живєтъ, Онъ ѥстъ моимъ братомъ., Онъ ѥстъ твоимъ отцомъ, Она идєтъ съ материѭ., Онъ глаголи съ дѣдомъ., Мꙑ играѥмъ съ нашеѭ дѣтми., Они ѥдѫтъ съ тєткоѭ., Глаголѭ съ твоѥѭ сєстроѭ., Идємъ въ паркъ съ родоѭ., Онъ ѥстъ съ внꙋкомъ., Она играѥтъ съ внꙋчкоѭ., Пити чаи съ материѭ ѥстъ лєпьшє., Съ кимь тꙑ идєши?, Она глаголи съ моѥѭ бабкоѭ., Сь ѥстъ домомъ съ родоѭ., Онъ живєтъ съ сꙑномъ., Идємъ на походъ съ братиѭ., Идємъ съ дощєриѭ., Они тѫ сѫтъ съ дѣдомъ., Онъ живєтъ съ тєткоѭ и съ строѥмь., Она глаголи съ внꙋкомъ часто.

Learn: читати, писати(пишєтъ), играти, глѧдѣти, слꙋшати, малѥвати, пѣти, оучити сѧ, сѣдѣти(сѣдитъ), шити (шиѥтъ), таньцьѥвати, Азъ читамъ книгѫ., Она пишєтъ письма., Онъ играѥтъ въ фꙋтболъ., Мꙑ глѧдѣѥмъ фильмъ., Они слꙋшаѭтъ мꙋзикѫ., Она сѣдитъ и читаѥтъ., Азъ малѥѭ образъ., Онъ пѣваѥтъ пѣсниѥ., Вꙑ оучитє сѧ ѥзꙑка., Азъ шиѥмъ одѣждѫ., Тꙑ глѧдѣши сєриѭ?, Мꙑ играѥмъ въ шахъ., Они слꙋшаѭтъ радио., Читаѥши тꙑ романꙑ?, Онъ пишєтъ дьньвникъ., Оучимо сѧ тѫ., Малѥѥмъ съ приꙗтєлꙗми образꙑ., Тꙑ шиѥши?, Азъ пѣвамъ съ грꙋпоѭ., Азъ таньцьѥѭ мьного, Она играѥтъ на гитарꙋ.

Learn: фꙋтболъ, баскетъболъ, тєнисъ, плаваниѥ, плавати, бѣгъ, бѣгати, оутромъ, любити, хокєи, спортъ, игра, трєновати, стадионъ, бързо, тѧжькъ, Играѭ въ фꙋтболъ., Она играѥтъ въ баскетъболъ., Онъ играѥтъ въ тєнисъ., Мꙑ плаваѥмъ въ рѣцѣ., Они бѣгаѭтъ оутромъ., Онъ трєнꙋѥтъ каждъи дьнь., Спортъ ѥстъ важьнъ., Она играѥтъ на стадионѣ., Трѣба трєновати., Они любѧтъ спортъ., Азъ нє играѭ въ хокєи., Стадионъ ѥстъ въ градѣ., Баскетъболъ тъ интєрєсьнъ спортъ., Плаваниѥ ѥстъ добро за здравѥ., Къто играѥтъ въ тєнисъ?, Онъ бѣгаѥтъ бързо., Мꙑ плаваѥмъ часто., Онъ трєнꙋѥтъ съ приꙗтєлѥмъ., Азъ играѭ съ братиѭ., Хокєи ѥстъ тѧжькъ.

Learn: хлѣбъ, готовити, нєсти, ѥсти (ѥстъ), масло, млѣко, мѧсо, ꙗицє, завътръкъ, обѣдъ, кꙋпити, вєчєрꙗ, блѭдо, книга, сладъкъ, ѥда, Азъ ѥмъ хлѣбъ., Она ѥстъ мѧсо., Онъ любитъ млѣко., Азъ виждѫ Влада съ ѥдоѭ, Тꙑ ѥси ꙗицє?, Мꙑ ѥмъ вєчєрѭ., Они имаѭтъ завътръкѫ., Азъ кꙋпимъ масло., Онъ готови обѣдъ., Она нєсєтъ блѭдо., Они кꙋпꙋѭтъ масло и хлѣбъ., Онъ пиѥтъ млѣко и ѥстъ мѧсо., Читаѥши тꙑ книгѫ и ѥси завътръкѫ?, Азъ виждѫ обѣдъ на столѣ., Тꙑ имаши масло?, Мꙑ готовимъ вєчєрѭ каждъи дьнь., Азъ знаѭ, чьто тꙑ любиши ꙗица., Онъ ѥстъ сладъкѫ ѥдѫ., Она любитъ готовити вєчєрѭ., Мꙑ видимъ твоѭ пицѫ на столѣ., Они знаѭтъ, чьто азъ всєгда ѥмъ хлѣбъ съ масломъ.

Learn: вода, пиво, пити, вино, кава, сокъ, хотѣти (хощєтъ), флѧшька, пробовати нашьти, чашька, бꙋтꙑлька, чаи, млѣко, бєзъ, за, изъ, оу, Азъ нє имамъ водꙑ., Она нє пиѥтъ вина., Мꙑ нє пиѥмъ пива., Тꙑ имаши флѧшькѫ сока?, Они нє кꙋпꙋѭтъ бꙋтꙑлък пива., Онъ нємаѥтъ кавꙑ., Пиѥши ли бєзъ млѣка?, Она нє пиѥтъ чаꙗ., Чаша вина за мєнє, просимъ., Бꙋтꙑлька водꙑ лєжитъ на столѣ., Азъ люблѭ сокъ бєзъ цꙋкра., Онъ нє любитъ кавꙑ бєзъ млѣка., Ѥси ли тꙑ бєзъ флѧшькꙑ?, Она пробоѥтъ нашьти чашькѫ бєзъ вина., Онъ нє хощєтъ пити сока., Тꙑ пиѥши вино?, Сь вино изъ Полѥскꙑ., Оу Франка водкꙑ нємаѥтъ., Мꙑ пиѥмъ изъ бꙋтꙑлькꙑ пиво., Даитє мьнѣ чашѫ вина, просимъ., Онъ пиѥтъ за тєбє

Learn: ꙗблъко, грꙋшька, бананъ, помараньча, вишьнѧ, ꙗгода, дозрѣлъ, виноградъ, слива, лимонъ, кꙑсълъ, сладъкъ, мєлонъ, ꙗблъко ѥстъ чрьвєно., Грꙋшька ѥстъ вкꙋсьна., Бананъ ѥстъ жълтъ., Помараньчє сѫтъ сладъкє., Вишьнѧ ѥстъ кꙑсла., ꙗгода ѥстъ мала и вкꙋсьна., Виноградъ растєтъ на виници., Слива ѥстъ тьмьна., Лимонъ ѥстъ кꙑсълъ и жълтъ., Мєлонъ ѥстъ вєликъи и сладъкъи., Онъ готови сливовицѫ изъ сливокъ., Она пиѥтъ сокъ изъ помараньча., Мꙑ кꙋпꙋѥмъ виноградъ., ꙗгодꙑ сѫтъ въ мискѣ., Слива ѥстъ оужє дозрѣла., Грꙋшькꙑ лєжѧтъ на столѣ., Лимонꙋ додаваѥтъ сѧ въ чаи., Бананъ ѥстъ въ торбѣ., Вишьнѧ растєтъ на дрѣвѣ., Мєлонъ ѥстъ мьного вкꙋсьнъ.

Learn: шькола, оучитєлька, оучитєль, запись, оучєникъ, книга, заданиѥ, столъ, тꙋшь, папиръ, прєдъметъ, мєтходъ, пєро, записьникъ, на, Сь моꙗ шькола., Она ѥстъ оучитєлѥмъ., Онъ ѥстъ оучєникомъ., Книга ѥстъ на столѣ., Азъ имамъ заданиѥ., Тꙋшь ѥстъ ѥщє мокръ., Папиръ ѥстъ бѣлъ., Тъи прєдъметъ тъ матиматика., Си мєтхода ѥстъ добра., Оучєникъ имаѥтъ книгѫ., Сь ѥстъ мои столъ., Мои записьникъ ѥстъ пълънъ записьѥвъ съ пєромъ, Пишѫ на папирѣ пєромъ., Шькола ѥстъ въ цєнтрѣ., Мꙑ пишємъ заданиѥ., Оучитєль глаголи съ стꙋдєнтами., Она имаѥтъ мьного задании., Азъ бързѫ пишємъ съ тꙑмъ пєромъ., Прєдъметъ ѥстъ сложьнъ., Книга ѥстъ нова., Онъ ѥстъ моимъ оучитєлѥмъ.

Learn: крꙋгъ, квадратъ, чєтꙑрє, дълъгъ, три, трикѫтьникъ, стоꙗти (стои), равьнъ, форма, линиꙗ, точка, обрꙑсъ, страна, фигꙋра, обликъ, Сь ѥстъ крꙋгъ., Квадратъ имаѥтъ чєтꙑрє странъ., Трикѫтьникъ имаѥтъ три странъ., Си линиꙗ ѥстъ дълъга., Сь ѥстъ моꙗ форма., Линиꙗ ѥстъ равьна., Точка тъ малъи пꙋнктъ., Видимъ обрꙑсъ квадрата., Фигꙋра ѥстъ комплєксьна., Сь ѥстъ простъи обликъ., Азъ малѥѭ вєликъи крꙋгъ., Квадратъ и крꙋгъ сѫтъ основьнє формꙑ., Линиꙗ идєтъ чрѣзъ странѫ., Точка лєжитъ на линиѥи., Она знаѥтъ въсѧкъи обрꙑсъ Аньглиѥ., Сь ѥстъ простъи трикѫтьникъ., Онъ малѥѥтъ фигꙋрꙑ на папирꙋ., Форма ѥстъ интєрєсьна., Столъ имаѥтъ обликъ квадрата., Красьна фигꙋра стои на столѣ.

Learn: словѣнинъ, ѥзꙑкъ, дрьжава, народъ, имѧ, Хръватка, Рꙋсъ, Полѭкъ, Нѣмьць, Аньгличанинъ, Онъ ѥстъ словѣниномъ., Она глаголи на словѣньскомъ ѥзꙑцѣ., Сь ѥстъ мои ѥзꙑкъ., Дрьжаваѭ ѥстъ Полѥска., Азъ ѥсмь Полѭкомъ., Она ѥстъ Хръваткоѭ., Онъ ѥстъ Рꙋсомъ., Глаголиши ли на нѣмьчьскомъ ѥзꙑцѣ?, Аньгличанинъ глаголи на аньглийськомъ ѥзꙑцѣ., Мꙑ любимъ свои народъ., Сь ѥстъ имѧ моѥѩ дрьжавꙑ., Онъ знаѥтъ три ѩзꙑкꙑ., Хръватъ глаголи на хръватьскомъ ѥзꙑцѣ., Нѣмьць живєтъ въ Гєрмании., Она знаѥтъ рꙋсьскꙑи и словѣньскꙑи., Сь ѥстъ народъ съ богатоѭ кꙋлтꙋроѭ., Тꙑ ѥси Аньгличаниномъ?, Онъ глаголи каждъи ѩзꙑкъ добро., Мꙑ оучимъ сѧ рꙋсьскаѥго ѥзꙑка., Она знаѥтъ мьного народовъ.

Learn: покои, столъ, стꙋлъ, подꙋшька, постєлѥ, окно, двєри, шафа, скринѥ, полица, дрьжати (дрьжитъ), висѣти (виситъ), стѣна, лампа, давати, Покои ѥстъ тєплъи и тихъи., Столъ стои въ срєдъинѣ покоꙗ., Стꙋлъ ѥстъ близъко стола., Постєлѥ ѥстъ мѧкъка., Окно ѥстъ отъкрꙑто., Двєри сѫтъ закрьтє., Шафа имаѥтъ мьного одєждꙑ., Скринѥ ѥстъ подъ постєлѭ., Полица дрьжитъ кънигꙑ., Лампа свѣтитъ надъ столомъ., Покои имаѥтъ дъвѣ окна., На столѣ лєжитъ книга., Столица ѥстъ стара, нъ комфортьна., Постєлѥ ѥстъ нова., Двєри вєдѫтъ до кꙋхъниѥ., Шафа ѥстъ пълъна., Скринѥ ѥстъ съ дрєва., Полица виситъ на стѣнѣ., Лампа даѥтъ свѣтъло., Въ покои ѥстъ спокойно.

Learn: ножь, вилица, ложька, талирька, чаша, соли, пєпрьць, цꙋкръ, сковъродъка, горѧшти, гръньць, кꙋхъниꙗ, варити, палачинька, палмєнь, миска, Ножь лєжитъ на столѣ., Вилица ѥстъ срєбръна., Ложька ѥстъ въ соли., Талирька ѥстъ пълъна ѥдꙑ., Чашька ѥстъ наполънѥна водоѭ., Дамъ до чаꙗ цꙋкръ., Мьного цꙋкра ѥстъ въ мискѣ, На сковъродъцѣ варитъ моꙗ палачинька., Гръньць ѥстъ горѧшти., Гръньць ѥстъ на пламєни., Кꙋхъниꙗ ѥстъ чиста., Онъ ѥстъ съ вилѥцєѭ., Она пиѥтъ изъ чашькꙑ., Мꙑ готовимъ въ гръньци., На сковъродъцѣ ѥстъ мѧсо., Ножь ѥстъ остръи., Вилѥцє и ножє сѫтъ на столѣ., Ложька ѥстъ пълъна пєпрьца., Талирька ложитъ на подлогѣ., Консєрва ѥстъ пꙋста., Кꙋхъниꙗ имаѥтъ добръи запахъ въ вєчєрꙋ.

Learn: котъ, пєсъ, птица, помагати, казати (кажєтъ), конь, дати (даѥтъ), рꙑба, жаба, мєдъвѣдь, вълкъ, мꙑшь, звѣрь, Азъ дамъ котꙋ рꙑбѫ., Она кажєтъ пьсꙋ., Онъ помагаѥтъ птици., Даѥмъ конѭ водѫ., Она нєсєтъ мꙑши сꙑръ., Онъ помагаѥтъ мєдъвѣдꙋ., Мꙑ даѥмъ жабѣ хлѣбъ., Они даѭтъ звѣри рѫкѫ., Помагаѥмъ вълкꙋ., Тꙑ даси мьнѣ рꙑбѫ?, Азъ дамъ котꙋ имѧ., Онъ даѥтъ мꙑши сꙑръ., Мꙑ помагаѥмъ птицамъ., Даѥмъ жабѣ водѫ., Они нєсѫтъ мєдъвѣдꙋ ѥдѫ., Она даѥтъ пьсꙋ добро имѧ., Вꙑ даитє конѭ., Азъ дамъ рꙑбѣ водѫ., Она помогла ѥмꙋ съ звѣромъ., Даси ли пьсꙋ вкꙋсьнѫ кость?

Learn: рѣка, чрѣзъ, гора, долина, лѣсъ, трава, цвѣтъ, роза, расти (растєтъ), зємлꙗ, камєнь, полиѥ, дꙋбъ, лꙋна, цвѣсти (цвѣтєтъ), дрѣво, лєжати (лєжитъ), мєждꙋ, Рѣка тєчєтъ чрѣзъ долинѫ., Гора ѥстъ вꙑсока., Мꙑ идємъ въ лѣсъ., Трава ѥстъ зєлєна., Цвѣтꙑ красьно цвѣтꙋтъ., Онъ стои на камєниѭ., Зємлꙗ ѥстъ мокра., Роза растєтъ на полиѭ., Долина лєжитъ мєждꙋ горами., Полиѥ ѥстъ широкъо., Они идѫтъ чрѣзъ лєсъ съ мьного дрѣвами., Трава растєтъ бързо., Камєни сѫтъ тѧжькє., Цвѣтъ растєтъ изъ зємлѥ., Вода идєтъ до рѣкꙑ., Полиѥ ѥстъ за домомъ., Идємъ къ дꙋбꙋ., Лꙋна тꙋ дьнь красьна, Мꙑ стоимъ на зємли., Они глѧдаѭтъ въ долинѫ., Рѣка идєтъ мєждꙋ полиꙗми.

Learn: погода, дъждь, падати, снѣгъ, измѣнѧти, слъньцє, свѣтити, възъдꙋхъ, вѣтръ, тєпло, хладьно, мразъ, облакъ, грѣти (грѣѥтъ), облачьно, вонѧти, видѣти (видитъ), Погода ѥстъ добра., Падаѥтъ дъждь., Снѣгъ лєжитъ на зємли., Слъньцє свѣтитъ., Възъдꙋхъ ѥстъ чистъи., Вѣтръ дꙋѥтъ силььно., Тꙋ дьнь ѥстъ тєпло., Въ Росии ѥстъ хладьно., Мразъ ѥстъ силььнъ., Облаци сѫтъ тьмьни., Падаѥтъ снѣгъ и дъждь., Погода сѧ измѣнѧѥтъ., Слъньцє грѣѥтъ насъ., Тꙋ дьнь ѥстъ тєпло и сꙋхо., Ѥстъ ли вѣтръ силььнъи?, Мразъ ѥстъ оутромъ., Облачьно ѥстъ тꙋ дьнь., Възъдꙋхъ вонѧѥтъ по дъждьꙋ., Тꙋ дьнь нє видимъ облаковъ., Хладьнъи вѣтръ дꙋѥтъ изъ сѣвєра.

Learn: чьрнъ, бѣлъ, зєлєнъ, модръ, чрьвєнъ, жълтъ, сивъ, каштановъ, ораньжєвъ, чрьвєнъ, Мои пєсъ ѥстъ чьрнъ., Мꙑшь ѥстъ бѣла., Трава ѥстъ зєлєна., Нєбо ѥстъ модро., Цвѣтꙑ сѫтъ чрьвєнє., Слъньцє ѥстъ жълто., Облаци сѫтъ сиви., Онъ носитъ каштаново палѥто., Листъ ѥстъ ораньжєвъ., Сь ѥстъ чрьвєно морѥ., Моѥ очи сѫтъ модрє., Она имаѥтъ зєлєнѫ травѫ., Азъ любимъ чрьвєнъи колоръ., Ѥго аѵто ѥстъ чьрно., Дѣва нєсєтъ бѣлꙋ сꙋкънѭ., Ѥстъ ли сь сивъ власъ?, Онъ имаѥтъ ораньжєвѫ торбѫ., Каштановъи конь стои въ стаи., Жълто слъньцє грѣѥтъ зємлѭ., Чрьвєна роза растєтъ тѫ.

Learn: сѣвєръ, югъ, западъ, възходъ, сѣвєрьнъ, южьнъ, западънъ, възходънъ, компасъ, страна, гдѣ, въстати (въстанєтъ), показовати, мапа, пꙋтьствовати, право, лѣво, прємо, Сѣвєръ ѥстъ хладьнъ., Югъ ѥстъ тєплъи., Слъньцє въстанєтъ на възходꙋ., Оно западаѥтъ на западꙋ., Сь ѥстъ сѣвєрьна страна., Жинємъ на югꙋ., Компасъ показоваѥтъ сѣвєръ., Възходъ ѥстъ тамъ., Западънъи вѣтръ дꙋѥтъ., Идємъ къ югъ-западꙋ., Сь ѥстъ сѣвєро-западънъи рєгионъ., Страна на мапѣ показоваѥтъ западъ., Юго-възходъ ѥстъ тамъ, гдѣ грѣѥтъ слъньцє., Идємъ до южьноѩ странꙑ., Онъ пꙋтьствоѥтъ възходъно., На сѣвєрꙋ ѥстъ снѣгъ., Южьни краѥ сѫтъ тєплє., Западъ ѥстъ лѣво на мапѣ., Възходъна мꙋзика ѥстъ интєрєсьна., Глѧдаѥмъ къ сѣвєрꙋ., Идємъ тꙋ часъ въ право и потомъ прємо.

Learn: рѣзати (рѣжєтъ), даръ, вьсєсвѣтъ, зьрцало, Кости тѫ нємаѥтъ., Дамъ женѣ., Она ѥстъ въ градꙋ., Глаголимъ съ приꙗтєлꙗми., Имєнє онъ нємаѥтъ., Тꙑ дꙋшє нє имаши?!, Онъ видитъ своѭ женѫ., Брата тѫ нємаѥтъ., Сь можьно рѣзати ножомъ., Она съ мѫжємъ глаголи., Она глаголи о братахъ., Она даѥтъ даръ братамъ., На полиѭ мьного работаѭ., Ѥстъ мьного слъньцъ въ вьсєсвѣтꙋ., И тъждє ѥстъ мьного звѣздъ., Онъ любитъ глаголити съ своѥѭ женоѭ., Оужє нємаѥтъ банановъ въ домꙋ., Въ очию видимъ дꙋшѫ твоѭ., Очи сѫтъ зьрцаломъ дꙋшє., Мѫжьѥвъ тѫ нє видимъ., Въ градахъ оувидиши мьного людии., Спокоинои нощи!

Learn: знати, вѣдѣти (вѣсть), сънъ, вѣщь, Того нє знаѭ., О томъ оужє дълъго ває вѣсть., Кого тꙑ видиши?., Тꙑмъ кътори лєжѧтъ сѧ спати спокойноѥго съна., О тои вѣщи ꙗ ничьто нє знаѭ., Глаголимъ съ тобоѭ., Азъ видимъ васъ., Онъ любитъ бꙑти самъ съ собоѭ., Даи мьнѣ водѫ., Съ нами всєгда въсє вєсєло., Мєнє нє видиши., Комꙋ даси даръ?, О мьнѣ глаголиши?, Нє, азъ нє глаголимъ о тобѣ., О чьмь тꙑ глаголиши?, Сє женꙑ сѫтъ красьнє., Тꙑхъ приꙗтєльѥвъ нє имаши., Онъ даѥтъ собѣ покои., Чьсєго тѫ нємаѥтъ въ домꙋ?, Томꙋ пьсꙋ тꙑ даѥши кости., Сь ваша кава или ѥѩ?

Learn: градъ, домъ, тръгъ, станициꙗ, мостъ, магазина, търговищє, библиотека, црькъвь, ылица, вєсти (вєдєтъ), Сь ѥстъ вєликъи градъ., Домъ стои на ылици., Идємъ до тръга., Станициꙗ ѥстъ близъко цєнтра., Мостъ идєтъ чрѣзъ рѣкѫ., Кꙋпꙋѥмъ хлѣбъ въ магазинꙋ., На търговищи ѥстъ мьного людии., Читаѭ книгѫ въ библиотецѣ., Црькъвь ѥстъ стара и бѣла., ылица ѥстъ дълъга и тєпла., Градъ имаѥтъ мьного домовъ., Магазина ѥстъ отъворѥнъи тꙋ дьнь., Црькъвь стои близъко библиотекꙑ., ылица вєдєтъ до тръга., На тръгꙋ стои фонтана., Мостъ ѥстъ красьнъи и новъи., Сь ѥстъ мои домъ въ градꙋ., Станициꙗ имаѥтъ мьного поѥздовъ., ылица идєтъ до магазина., Тръгъ ѥстъ пълънъ людии.

Learn: оучитєль, докторъ, инъжєнѥръ, работъникъ, писарь, продавьць, шофєръ, кꙋхаръ, полицииникъ, артистъ, працьѥвати, работати, рꙑсовати, дѣлати, Мои братъ ѥстъ оучитєлѥмъ., Она ѥстъ докторомъ., Онъ ѥстъ инъжєнѥромъ въ градꙋ., Работникъ працьѥтъ на мостꙋ., Писарь пишєтъ въ офисꙋ., Продавьць работаѥтъ въ магазинꙋ., Шофєръ вєдєтъ аѵтобꙋсъ., Мои отєць ѥстъ кꙋхаромъ., Полицииникъ стои на ылици., Артистъ рꙑсꙋѥтъ портрєтъ., Оучитєль кажєтъ оучєникамъ дѣлати., Докторъ помагаѥтъ людамъ., Инъжєнѥръ дѣлаѥтъ планъ., Работникъ строи домъ., Писарь пишєтъ докꙋмєнтꙑ., Продавьць продаѥтъ ѥдѫ., Шофєръ вєдєтъ людꙑ., Кꙋхаръ готови вєчєрꙋ., Полицииникъ контролѥтъ ситꙋацию., Артистъ показоваѥтъ своѭ творбꙋ.

Learn: аѵто, аѵтобꙋсъ, поѥздъ, коло, станициꙗ, шофєръ, дорога, мостъ, бръзина, свѣтофоръ, ѥхати (ѥдєтъ), сѣсти (сѣдєтъ), свѧзати (свѧжєтъ), разбито, остражьнъ, Аѵто стои на ылици., Аѵтобꙋсъ ѥдєтъ до цєнтра., Поѥздъ ѥдєтъ на станицю., Тꙋ ѥстъ сѣдѣниѥ. Можьно сѣсти, Станициꙗ ѥстъ вєлика., Шофєръ ѥдєтъ бързо., Дорога идєтъ чрѣзъ лѣсъ., Мостъ свѧжєтъ два града., Бръзина ѥстъ важьна за бєзъопacьности на ылици., Свѣтофоръ показоваѥтъ чрьвєно., Аѵто ѥстъ ново и красьно., Аѵтобꙋсъ вєдєтъ мьного людии., Поѥздъ ѥдєтъ на сѣвєръ., Коло ѥстъ празбито., Станициꙗ ѥстъ отъворєна., Шофєръ ѥстъ остражьнъ., Дорога ѥстъ широка., Мостъ ѥстъ вꙑсокъи., Бръзина ѥстъ ограничєна., Свѣтофоръ показоваѥтъ зєлєно.

Learn: кꙋпити, продавати, цѣна, одєжь, торба, кꙋсъ, кꙋпьць, повъратокъ, чєкъ, пꙑтати, свѣжь, Хощемъ кꙋпити хлѣбъ., Онъ продаѥтъ мѧсо., Цѣна ѥстъ вꙑсока., Одєжь ѥстъ нова., Продавьць ѥстъ ыморѥнъи тꙋ дьнь., Торба ѥстъ тѧжька., Кꙋсъ сꙑра ѥстъ добръ., Кꙋпьць пꙑтаѥтъ за сьнижькѫ., Повъратъка нємаѥтъ. Сь злъи магазина., Дамъ чєкъ продавьцꙋ., Она кꙋпꙋѥтъ книгѫ., Онъ продаѥтъ млѣко., Цѣна масла ѥстъ добра., Кълбаса ѥстъ свѣжа., Продавьць даѥтъ кꙋсъ кълбасꙑ., Торба стои на подлогѣ., Кꙋсъ хлѣба ѥстъ малъи., Кꙋпьць пꙑтаѥтъ о цѣнꙋ., Повъратокъ ѥстъ до сєдмь дьнѥвъ., Чєкъ ѥстъ подьписанъи.

Learn: гдѣ, кꙋдꙑ, направо, налѣво, прємо, близъко, далєко, пꙑтати, показати, пꙋть, Гдѣ ѥстъ станициꙗ?, Кꙋдꙑ идєтъ дорога?, Идємъ направо., Потомъ налѣво., Иди ровьно до моста., Проспєкъть ѥстъ близъко тръга., Библиотека ѥстъ далєка., Пꙑтаѭ ихъ за дорогꙋ., Можєтє ли показати пꙋть?, ылица идєтъ до цєнтра., Гдѣ ѥстъ близъкъи хотєлъ?, Кꙋдꙑ идєтє?, Идєтє прємо и потомъ направо., Станициꙗ ѥстъ налѣво., Магазина ѥстъ близъко библиотекꙑ., Тръгъ ѥстъ далєко отъ хотєла., Пꙑтаѭ старꙋ женѫ., Онъ показоваѥтъ мьнѣ дорогꙋ., ылица ѥстъ дълъга., Кꙋдꙑ ѥдєтъ тъи поѥздъ?

Learn: нꙋла, ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, дъва, дъвѣ, три, чєтꙑри, пѧть, шєсть, сєдмь, осмь, дєвѧть, дєсѧть, часъвъникъ, хлапьць, компютєр, вєлосипєдъ, рꙋблꙗ, жена, полиѥ, котъ, доларъ, нꙋла часъвъниковъ, ѥдинъ хлапьць, ѥдина жена, ѥдино полиѥ, дъва хлапъци, дъвѣ женꙑ, три коти, чєтꙑри вєлосипєдꙑ, пѧть хлапьцєвъ, шєсть вєлосипєдовъ, сєдмь рꙋблѥвъ, осмь доларовъ, дєвѧть компютєровъ, дєсѧть часъвъниковъ, дъвѣ вѣщи, ѥдино слъньцє, ѥдинъ вєлосипєдъ, чєтꙑри доларꙑ, три коти, пѧть котовъ

Learn: ѥдинънадесѧть, дъванадесѧть, тринадесѧть, чєтꙑринадесѧть, пѧтьнадесѧть, шєстьнадесѧть, сєдмьнадесѧть, осмьнадесѧть, дєвѧтьнадесѧть, дъвадесѧть, дъвадесѧть часъвъниковъ, ѥдинънадесѧть хлапьцєвъ, ѥдинънадесѧть женъ, ѥдинънадесѧть полєи, дъванадесѧть мѫжьѥвъ, дъванадесѧть шєсть женъ, тринадесѧть котовъ, чєтꙑринадесѧть вєлосипєдовъ, пѧтьнадесѧть хлапьцєвъ, шєстьнадесѧть вєлосипєдовъ, сєдмьнадесѧть рꙋблѥвъ, осмьнадесѧть доларовъ, дєвѧтьнадесѧть пѧть компютєровъ, дєсѧтьнадесѧть часъвъниковъ, дъванадесѧть вѣщии, ѥдинънадесѧть слъньцъ, шєстьнадесѧть вєлосипєдовъ, чєтꙑринадесѧть доларовъ, тринадесѧть дъва пьсовъ, дъвадесѧть котовъ

Learn: дєсѧть, дъвадесѧть, тридесѧть, чєтꙑридесѧть, пѧтьдесѧть, шєстьдесѧть, сєдмьдесѧть, осмьдесѧть, дєвѧтьдесѧть, съто, съто часъвъниковъ, дєсѧть хлапьцєвъ, дъвадесѧть женъ, тридесѧть полєи, чєтꙑридесѧть мѫжьѥвъ, пѧтьдесѧть женъ, шєстьдесѧть котовъ, съто ѥдинъ вєлосипєдовъ, осмьдесѧть хлапьцєвъ, дєвѧтьдесѧть вєлосипєдовъ, сєдмьдесѧть осмь рꙋблѥвъ, осмьдесѧть сєдмь доларовъ, дєвѧтьдесѧть три компютєровъ, пѧтьдесѧть ѥдинъ часъвъниковъ, дъвадесѧть чєтꙑри вѣщии, съто дъва слъньцъ, шєстьдесѧть вєлосипєдовъ, чєтꙑридесѧть доларовъ, тридесѧть пьсовъ, дъвадесѧть котовъ

Learn: съто, дъвѣстѣ, тристє, чєтꙑристє, пѧтьстъ, шєстьстъ, сєдмьстъ, осмьстъ, дєвѧтьстъ, тꙑсѧщи, тꙑсѧщи ѥдинъ часъвъниковъ, съто хлапьцєвъ, дъвѣстѣ женъ, тристє полєи, чєтꙑристє мѫжьѥвъ, пѧтьстъ женъ, шєстьстъ котовъ, сєдмьстъ ѥдинъ вєлосипєдовъ, осмьстъ хлапьцєвъ, дєвѧтьстъ вєлосипєдовъ, тꙑсѧщи осмь рꙋблѥвъ, чєтꙑристє сєдмь доларовъ, дъвѣстѣ три компютєровъ, сєдмьстъ ѥдинъ часъвъниковъ, тристє чєтꙑри вѣщии, съто дъва слъньцъ, шєстьстъ вєлосипєдовъ, осмьстъ доларовъ, дъва тꙑсѧщи дєвѧтьстъ пьсовъ, чєтꙑристє котовъ

Learn: пръвъ, въторъ, трєтии, чєтврьтъ, пѧтъ, шєстъ, сєдмъ, осмъ, дєвѧтъ, тꙑсѧщнъ, сътънъ, пѧть тꙑсѧщнъ, сєдмь тꙑсѧщнъ, частъ, о пръвои части дъвадесѧть, о въторои части дєсѧть пѧть, о трєтєи части дъва, о чєтврьтои части сєдмь, о пѧтои части, о шєстои части, о осмոи части пѧтьдесѧть пѧть, о дєвѧтои части, о дєсѧтои части, о дъванадесѧтои части, о ѥдинънадесѧтои части тридесѧть три, сътънъ доларъ, дъвѣстѣ трєтии компютєр, дъвѣсътънъ часъвъникъ, тридесѧтъи мѫжь, дъвѣстѣ пръвъ братъ, шєстьсътънъ вєлосипєдъ, осмьстъ въторъ доларъ, дєвѧтьсътънъ пєсъ, чєтꙑристє пѧта гора

Learn: часъ, минꙋта, сєкꙋнда, частъ, тꙋ дьнь, бꙑлъ, бꙑла, бꙑло, бꙑли, шєлъ, шьла, шьло, шьли, въчєра, завътъра, вєчєръ, полънощь, колико, спати (спитъ), тръвати, Колико ѥстъ часа?, Онъ имѣлъ ѥдинѫ частъ., Завътъра ѥстъ за поздьно., Въчєра бꙑлъ понєдѣлъкъ., Въчєра она бꙑла въ домꙋ о осмои части., Оутромъ нє бꙑло мьного тєпло., О трєтьѥмъ части дъвадесѧть бꙑло хладьно., Полънощь ѥстъ тиха., Онъ шєлъ до дома., Вꙑ ѥстє шьли до кина?, Они ничьто нє дѣлали., Минꙋта ѥстъ мала ѥдиница часа., Сєкꙋнда ѥстъ кратъка., Тꙋ дьнь тꙑ ѥси нє имѣлъ частинꙑ за тъ., Видимъ сѧ вєчєромъ о дєвѧтои части., Въчєра о пръвомъ части бꙑло лѣпьѥ., Колико минꙋтъ тръваѥтъ фильмъ?, Азъ ѥсмь бꙑлъ въ домꙋ оутромъ., Онъ спитъ до полънощи., Колико сєкꙋндъ имаѥтъ минꙋта?, Вєчєромъ мꙑ шьли въ рєсторанъ.

Learn: тꙑжьдьнь, понєдѣлъкъ, въторъкъ, срѣда, чєтврьтъкъ, пѧтъкъ, сѫбота, нєдѣлꙗ, мѣсѧць, ꙗноуарии, фєвроѵарии, марта, апрїль, маи, июнь, июль, авгꙋстъ, сєптємврїи, октѡврїи, новємврїи, дєкємврїи, Понєдѣлъкъ ѥстъ пръвъи дьнь въ тꙑждньꙋ., Въторъкъ ѥстъ по понєдѣлъкꙋ., Срѣда ѥстъ въ срєдъинѣ тꙑждньꙗ., Чєтврьтъкъ ѥстъ прѣдъ пѧтъкомъ., Пѧтъкъ ѥстъ послѣдьнъи работънъи дьнь., Сѫбота тъ викєндъ., Нєдѣлꙗ тъ дьнь отьпочинька., Имамъ въ ꙗноуариꙋ ваканции., Новъи рокъ ѥстъ въ дєкємвриꙋ., Въ авгꙋстꙋ идємъ до Хондꙋрасъ., Въ фєвроѵариꙋ ѥстъ мьного снѣга., Въ срѣдꙋ имамъ заданиѥ., Въ Чєтврьтъкъ ѥстъ мои любимъи дьнь., Въ пѧтъкъ вєчєромъ идємъ на фильмъ., Сѫбота ѥстъ бєзъ роботꙑ., Нєдѣлꙗ ѥстъ часъ за родоѭ., Нє каждъи мѣсѧць имаѥтъ тридесѧть дъновъ., Октѡврїи ѥстъ красьнъи мѣсѧць., Въторъкъ ѥстъ дьньмъ спорта., Июль ѥстъ мѣсѧцємъ лѣта.

Learn: лѣто, ѥсєнь, зима, вєсьна, сєзонъ, бꙑти, бꙋдѫ, бꙋдєши, бꙋдєтъ, бꙋдємъ, бꙋдєтє, бꙋдѫтъ, Въ лѣтꙋ бꙋдєтъ тєпло., Въ ѥсєни бꙋдємъ видѣти падаѭщи листꙑ., Въ зимѣ бꙋдєтє играти съ снѣгомъ., Вєсьна принесєтъ цвѣтꙑ., Сєзонъ бꙋдєтъ измѣнѧти сѧ чєтꙑри разꙑ., Въ зимѣ бꙋдєтъ падати снѣгъ., Вєсноѭ растꙋтъ цвѣтꙑ., Въ лѣтꙋ ѥстъ мьного слъньца., Въ ѥсєни бꙋдєши мьного тръпѣти чрѣзъ дъждь., Възъдꙋхъ въ зимѣ бꙋдєтъ хладьнъ., Лѣто ѥстъ сєзономъ отьпочинька при ѥзєрꙋ., Ѥсєнь имаѥтъ мьного кологовъ., Зима нє ѥстъ добра за спортъовъ., Вєсьна ѥстъ нꙋдьна., Сєзонꙑ сѧ мѣнѧѭтъ чєтꙑри разꙑ въ рокꙋ., Скоро коньчаѥтъ сѧ лѣто., Въ ѥсєни тълико падаѥтъ дъждь., Зима имаѥтъ мьного снѣга., Онъи бꙋдѫтъ видѣти зєлєнъи краиобразъ., Слъньцє бꙋдєтъ свѣтити силььно въ лѣтꙋ.

Learn: кошꙋлѭ, носити, ногавицє, тєниска, шаликъ, шапька, палѥто, рѫкавица, гащє, шькарпєтька, обꙋвька, одєжь, бридъкъ, облѣкати, пижама, Онъ носитъ модрꙋ кошꙋлѭ., Она имаѥтъ чрьнє ногавицє, а онъ бѣлє., Обꙋвъки и палѥто лєжѧтъ при дъвєрꙗхъ., Шаликъ ѥстъ тѧжькъ и тєплъи., Зимоѭ носимъ всєгда шапькѫ, а въ лѣтꙋ нє., Гащє сѫтъ красивє или бридъкє?, Носимъ рѫкавицє въ зимѣ., Тамъ та пижама ѥстъ зєлєна., Нови гащє сѫтъ комфортьнє., Нова одєжь ѥстъ драга., Кошꙋлѭ ѥстъ въ скринѥ., Шапька виситъ на стѣнѣ., Онъ облѣкаѢлъ и носилъ въчєра о въторои части зєлєнѫ тєнискѫ или кошꙋлѭ. Азъ нє оувѣрьѥнъи тꙋ часъ., Тꙑ хощєши шаликъ или кошꙋлѭ., Бридъкє рѫкавицє лєжѧтъ на столѣ, а красьно палѥто носимъ., Она кꙋпила тєплє обꙋвъкꙑ., Онъ облѣкаѥтъ новꙋ кошꙋлѭ., Шькарпєтьки моѥ сѫтъ кратъки., Въ зимѣ бꙋдѫ потрѣбовати шапькꙑ и рѫкавиць., Одєжь ѥстъ чистаѥи и тълико оужє бѣла.

Learn: рѫка, нога, глава, око, мозгъ, стопа, оухо, носъ, лицє, сръдьцє, пръстъ, жєлѫдъкъ, тѣло, болѣти (болитъ), власꙑ, подобьнъ, слꙑшати (слꙑшитъ), Моꙗ рѫка болитъ., Она имаѥтъ дълъгѫ ногѫ., Глава ѥстъ на тѣлꙋ., Онъ имаѥтъ модрє красьни очи., Ѥѩ оухо нє слꙑшитъ добро., Носъ ѥстъ чрьвєнъи отъ мраза., Лицє ѥстъ подобьно., ѥѥ срьдьце трєпєщєтъ бръзо., Мнѣ жєлѫдъкъ болитъ., Тѣло оу мєнє здраво., Азъ имамъ дъвѣ рѫки и дъвѣ ноги и тъждє дъвѣ стопꙑ., Очи глѧдаѭтъ въ книгѫ., Оухо слꙑшитъ мꙋзикꙋ., Ѥго мозгъ ѥстъ бързъи., Ѥѩ лицє ѥстъ красьно., Сръдьцє ѥстъ символъ любъви., Мои жєлѫдъкъ ѥстъ просто пълънъи по вєчєрѣ., Тѣлꙋ трѣба отьпочѭ., Онъ имаѥтъ каштанови власꙑ на главѣ., Она слꙑшитъ тєбє тълико ѥдиномъ оухомъ.

Learn: добръ, зълъ, силььнъ, слабъ, смѣлъ, тихъ, мѫдръ, глꙋпъ, искрєнъ, лѣнивъ, бꙑхъ, бꙑши, бꙑ, бꙑхомъ, бꙑстє, бꙑ, молъчати (молъчитъ), Онъ тъ добръ чловѣкъ., Она ѥстъ зла часомъ., Силььнъи дꙋхъ ѥстъ важьнъ., Онъ ѥстъ слабъ въ спортꙋ., Смѣлъ глаголи правилѫ., Какъ тꙑ бꙑхъ слꙑшалъ, тъ они бꙑ бꙑли тихи., Мѫдръ знаѥтъ мьного., Какъ тꙑ бꙑши нє бꙑлъ глꙋпъ, тъ бꙑши нє дѣлалъ глꙋпостии., Искрєнъи приꙗтєль ѥстъ драгоцѣньнъи., ꙗко они бꙑ бꙑли нє лѣниви, тъ мꙑ бꙑхомъ имъ помагали., Она ѥстъ добра и искрєна., Онъ ѥстъ силььнъ алє смѣлъ., Дѣтє сѫтъ мѫдрє за ихъ вѣкъ., Какъ вꙑ нє бꙑстє бꙑли слаби, тъ вꙑ бꙑстє работали., Злє слова болѧтъ., Глꙋпъ нє оучитъ сѧ., Лѣнивъ нє хощєтъ ничєсого дѣлати., Искрєнъи глаголи чьто мꙑслитъ., Мѫдръ молъчитъ къгда трѣба., Какъ ꙗ бꙑ бꙑлъ смѣлъ, тъ ꙗ бꙑ нє боꙗлъ сѧ.

Learn: радостьнъ, жалостьнъ, гнѣвьнъ, любовь, прѣстрашьнъ, спокои, зависть, срамьнъ, стꙑдъ, гордъ, вєсєлъ, трєпєтъ, чꙋти (чꙋѥтъ), скрꙑвати, ыбѣгати, Чꙋѥмъ сѧ радостьно тꙋ дьнь., Жалостьно онъ глаголилъ., Онъ гнѣвьно ѥмꙋ кажєтъ работати., Любовь тъ силььна ѥмоциꙗ., Страхъ тъ натꙋральна рєакциꙗ., Спокои ѥстъ важьнъ за дꙋшє., Зависть тъ чьрна ѥмоциꙗ., Стꙑдьно онъ чꙋѥтъ срамъ., Вєсєло ѥмꙋ сѧ напълънѥло сръдьцє., Завистьно онъ глѧдаѥтъ на нѥго., Азъ имамъ жалость въ срьци., Она показоваѥтъ имъ своѭ работꙋ вєсєло., Онъ скрꙑваѥтъ гордо свои гнѣвъ., Мꙑ чꙋѥмъ спокои., Страхъ ѥстъ въ насъ., Прѣстрашьно онъ ыбѣгалъ., Стꙑдъ ѥстъ мьного силььнъ., Радостьно шєлъ до дома., Радость идєтъ изъвънꙋтра., Тръпѣти тълико хощємъ къгда любимъ.

Learn: вꙑсокъи, низъкъи, дєбєлъ, хꙋдъ, малъи, красьнъ, бридъкъ, старъ, младъ, власꙑ, очи, нєже, вꙑшє, кожа, мєньѥ, смѣїти сѧ (смѣѥтъ сѧ), блѣскати, звѣзда, свѣтълъ, тьмьнъ, Онъ ѥстъ вꙑшє вꙑсокъи и силььнъ нєже онъ., Она ѥстъ низъка и хꙋда какъ онъ., Дєбєлъи мѫжь идєтъ по ылици., Хꙋдъи имаѥтъ мєньѥ тѣлєснои масꙑ нєже дєбєлъи., Сь ѥстъ вꙑшє красьнъ чловѣкъ нєже тъи., Стари люди сѫтъ вꙑшє мѫдри нєже мꙑ., Млада имаѥтъ мьного єнєргии., Ѥго власꙑ сѫтъ плави., Очи сѫтъ вꙑшє зєлєнє нєже оу нѥго., Кожа ѥго ѥстъ бѣла., Онъ имаѥтъ дълъгє власꙑ., Она имаѥтъ зєлєнє очи., Кожа ѥстъ гладка., Стара жена носитъ шапькѫ., Млади люди часто спортꙋѭтъ., Дєбєлъи мѫжь смѣѥтъ сѧ вꙑшє нєже тъи бридъкъи мѫжь., Низъка дѣвъка идєтъ до дома., Красивє очи блѣскаѭтъ какъ звѣздꙑ на нєбꙋ., Хꙋдъи носитъ вꙑшє вєликꙋ кошꙋлѭ нєже ꙗ., Ѥѩ власꙑ сѫтъ свѣтлє и дълъгє., А ѥго красьнє власꙑ сѫтъ тьмьнє какъ нощь.